Продукти в категория Стъклопакети от всички фирми

• стр.:
• 1
• (от 1 до 1, общо: 1)

Стъклопакетите, се състоят от две или няколко стъкла, разделени едно от друго чрез промеждутъчно разстояние, изпълнено с разреден въздух и херметически затворени по краищата в една обща конструкция. Загубата на топлина в стъклопакет от две различни стъкла е разпределена по следния начин: около 2/3 от енергията се губи за сметка на излъчването, а 1/3 – чрез топлоотделяне и конвекция, взети заедно. Благодарение на херметичното затваряне на пространството между стъклата, в системата не попадат влага и прах, а осветеността в помещението не се нарушава. За подобряване на топло- и звукоизолационните свойства на стъклопакета, пространството между стъклата може да се изпълни с инертни газове.

Въздухът, както и газовите смеси в стъклопакета, имат способността да съхраняват изолационните си функции до момента, в който в междустъкленото пространство попадне такова количество влага , което може да повлияе на топлопроводимостта.
Нека обърнем внимание на отделните елементи на един стъклопакет.
На първо място това е:

Стъклото

Стъклото се състои от аморфен силициев диоксид, химичното съединение, образуващо кварца или в поликристалната си форма пясъка. Чистият кварц има точка на топене около 2000°С, така че две други съставки се добавят към пясъка производството на стъкло. Едната е натриев или калиев карбонат, който понижава точката на топене до около 1000°С. Содата, която прави стъклото водоразтворимо, което определено е нежелателно, така че се добавя трети компонент, вар, която възстановява неразтворимостта във вода.

Дебелината на най – често използваните стъкла варира от 4 – 10 мм., а тя е в зависимост от площта и местопложението им.

Най – често употрбяваните стъкла са:

• Флоатно стъкло – бяло, зелено, кафяво, сиво, азурно синьо, тъмно синьо, които дават възможност за избор според естетичните възгледи на всекиго от нас.
• Стопсол – е рефлексно стъкло с твърдо покритие, което се използва главно при направа на стъклопакети за фасда или покрив с повишен соларен контрол. Когато покритието е насочено навън, излъчването на стъклото е повлияно от околната среда, а когато е покритието е обърнато навътре към помещението, външният вид на сградата е по – силно зависим от разцетката на базовото стъкло.
• Планибел G – висококачествено нискоемисийно стъкло с твърдо покритие, което значително увеличава свойствата за термална изолация. Основна характеристика на нискоемисийното покритие е да отразява топлината обратно в сградата.
• Планибел Top N – e нискоемисийно стъкло с едностранно меко покритие, което е разработено специално за употреба в стъклопакет. Предимствата са високо ниво на светлопропускливост, много ниско ниво на топлинни загуби, неутрален външен вид, когато се отразява в стъклото.
• Ламинирано стъкло(триплекс) – свързване на два или повече слоя (обикновено флоатно стъкло) с пластмасов вътрешен слой. Междинният слой задържа двата пласта стъкло, свързани дори след счупването им, и високата му якост предотвратява начупването на стъклото на големи остри парчета. Повече слоеве увеличават допълнително здравината на стъклото.
• Армирано стъкло – стъкло с метална мрежа.
• Релефно (орнаментно) стъкло – Едната страна на стъклото е обработена за получаване на релефно изображение.

За дистанционери се използват алуминий или поцинкована стомана. Дистанционерът се намира в края на стъклопакета и има специални дифузионни отвори. Той поддържа постоянно разстоянието между стъклата. Във вътрешността му е разположено молекулярно сито. Неговата функция е през перфорациите на дистанционерите да абсорбира дори и най – малките количества влага, преминала в междустъкленото пространство. Така се предотвратява образуване на кондензация във вътрешността на стъклопакета.

Принципът на действие на изсушаващите състави се състои в това, че хигроскопичните частици имат множество пори. Тъй като диаметърът на порите е по-голям от този на атомите и молекулите на газовете и водата, то дисперсната система от газове и влага дифундира през порите и водата се абсорбира от хигроскопичното вещество. Различните по химичен състав и механичен строеж хигроскопични вещества имат различна абсорбционна способност.

Качествените стъклопакети се произвеждат на принципа на двубариерна херматизация. Като първи херметизиращ състав най-често се използва бутил, притежаващ най-добрата относителна способност за съпротивление на проникването на водна пара. Бутиловата маса се нанася при температура, малко по-висока от 100°С, във вид на тънки ленти от двете страни на дистанционера. Когато стъклата се притиснат, между тях и дистанционера остава разделяща ги бутилова фуга с дебелина няколко десети части от милиметъра. Добрата дифузионна плътност се постига благодарение на малката ширина на фугата и ниската газопроницаемост на уплътняващия състав.

Този първичен херметик, обаче, не може да обезпечи необходимата здравина при свързването и запечатването на стъклопакета по ръбовете. За тази цел се използват специални продукти за вторична херметизация от външната страна на стъклопакета. Най-често такъв състав е полисулфидът, но могат да се прилагат и силиконови и полиуретанови херметизиращи продукти. Те, освен че придават стабилност на конструкцията, създават допълнителна дифузионна плътност и позволяват леки движения, предизвикани от смяна в температурата и налягането. Дебелината на еластичния уплътнител е няколко милиметра. Нейното значение за степента на проникване на водна пара може да се определи със следния пример: с увеличаване на дебелината на херметизиращия слой от 2мм до 5мм при еднакви други условия проникването на водна пара намалява на половина и повече.

• стр.:
• 1
• (от 1 до 1, общо: 1)